Банско - КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Велянова къща

Веляновата къща е емблематична за величието,икономическия просперитет и духовния стремеж на банскалии в епохата на Възраждането.Тя е илюстрация на изяществото и уюта в бита на нашите предци, неподправения им усет своите уникални стенописи и дърворезба, къщата няма аналог в българското възрожденско изкуство. След необходимата реставрация и консервация, е адаптираназа музейни цели през 1977 година, когато в Банско е възстановен и реставриран старинният квартал с множество вековни къщи, включени в архитектурния ансамбъл “Св. Троица“. 
 
Веляновата къща е обявена за недвижима културна ценност с национално значение и е образец на архитектурния тип укрепена възрожденска къща. Интериорът й е характерен за епохата. Строена през XVIII век, тя въплъщава концепцията на банскалии за сигурен дом, който най-напред трябва да предлага надеждна защита на стопаните си, а след това – уют и удобство. Външните стени са с дебелина до 1 м, а вътрешните – 80 см. Малките зарешетени прозорци, подсилени отвътре с дебели мурови капаци подсилват впечатлението за къща – крепост. В подкрепа на това е и обстоятелството, че стаите (одаите) са свързани помежду си и може да се преминава в тях без да се излиза на чардака, а външните врати са тежки, мурови с възможност за залостване чрез дебела греда. В местната устна традиция е останало твърдението, че банскалии нарочно провели вратите си малки и ниски така, че когато влезе външен човек, е принуден да се наведе и по този начин волю или неволю сторва поклон на стопанина и на дома.
 
Сградата е двуетажна с приземие и втори жилищен етаж с пет стаи. Уникална и въздействаща със странното съчетание на строг архитектурен градеж и богата декорация от дърворезба на таван и колони, стенописна украса както на стаите така и на централната фасада. Художествените решения са изпълнени от Велян Огнев – представител на Дебърската школа, заселил се тук, някъде след 1835 година. Поканен е от банскалии да участва в декорирането на новопостроената голяма и внушителна църква „Св. Троица“. В нея изработва красивия дърворезбован иконостас, изписва детайлите по иконните пана, дванайсетте колони и звездното небе. Вместо пари за майсторлъка, банскалии му дали къща, в която довел и изгората си, прочутата хубавица София Бенина - сестра на просветителя Неофит Рилски. Полетът на творческия дух го съпътства, когато изцяло променя интериора в къщата. Най-красивата стая, наречена „синята“, заради преобладаващия син цвят стопанинът посветил на съпругата си. Преплетени гирлянди от цветя украсяват  стените и тавана. Над вратата й греят двете небесни тела: слънцето и луната, символи на мъжкото и женското начало. В двата пейзажа, наподобяващи изгледи от Венеция и Цариград е изразен копнежът на човека към далечния и екзотичен свят. Над прозореца на източната стена почти незабележимо се очертава интересна картина - червен жребец, хванат от набит мъж с гарибалдийски мустаци, особено облекло, високи ботуши и шапка, наподобяваща тази на Наполеон. Според описанията на негови съвременници Велян Огнев бил с подобен ръст и не носел традиционните за този край дрехи. Това дава основание да се счита, че на тази стена художникът е нарисувал себе си.
Приветлива и слънчева е стаята за гости, където преобладават стенописите с растителни мотиви: дървета отрупани с плодове - символи на плодородие; лъв окован във вериги, подобно на поробеното ни отечество; човешкото щастие и семейно разбирателство е изобразено чрез вълчето семейство, вероятно заради това, че тези животни са сред малкото в дивия свят, които не сменят партньорите си и отглеждат заедно поколението си.
 
Голямата централна стая е била използвана като кухня и всекидневна, наричана в Банско „кашчи“. Без външен прозорец в нея е мрачно и за да внесе илюзия за повече светлина художникът е сътворил по стените символични огледала. Голям одер, огнище, софра, около която се нареждала  многобройна челяд.
 
От тази стая се преминава в работната, където пеел чекръка и тракал тъкачния стан под сръчните ръце на стопанката, която изработвала всичко необходимо за къщата и семейството.
 
Най-закътаната, най-уединената от петте стаи на втория етаж е за младото семейство и новородените деца. Тя е и най-защитената - всеки ъгъл на стената е един бойник, откъдето къщата се охранява достойно. Оттук голям отвор /умело прикрит/ отвежда в скривалище, скътано дълбоко под сградата – неотменна част от всеки бански дом през ХVIII и ХIХ век. Преданието разказва, че тези скривалища били свързани и чрез подземни проходи водели до църквата „Света Троица“.
От централната стая се излиза на голяма дървена площадка с мивка и стълба към двора. От тази страна по цялата дължина на етажа е издадено и оградено с талпи тясно чардаче. Тук се е простирало прането, по-нататък е нужникът, а изнесено извън зида и оградено с дебели дървени дъски, е мястото на банята - несрещащи се никъде другаде в селището подобрения за удобство.Централно място в дома заема чердака – просторен, сенчест, увенчан с изящен резбован таван, подпрян на елегантни колони, разкрасени с барокови пластични елементи. Прикътана в ъгъла е „кьошката“ - оградено издигнато открито място за почивка и раздумка на мъжете в жарките летни следобеди.
 
Непосредствено до къщата в североизточна посока са изградени колибата /външна наклонена тераса/, месилника за хляб и стопанските постройки.
 
Когато посетителят пристъпи в изцяло изградената от камък и дърво Велянова къща, той неусетно попада във вълшебния свят на миналото и в голяма част това става възможно с реализирането на проект „Подкрепа за развитието и диверсификацията на туристическите атракции на община Банско - БАНСКО КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ“.
 
След почти четири десетилетия е извършена цялостна консервация и реставрация на стенописите и те отново блестят с великолепието си такива, каквито ги е виждал със сърцето си Велян Огнев. Впечатлението се подсилва от дискретно художествено осветление. Не са подминати и дървените части на къщата и благодарение на намесата по-ярко се открояват приказните дърворезбовани елементи.
 
Ефектното озеленяване на просторния двор го превръща в естествена рамка на издигащата се къща. Виеща се удобна алея предоставя достъп и на хора с увреждания, а в края й е монтиран специален асансьор, осигуряващ им възможност да достигнат до втория етаж. Това съоръжение определя Веляновата къща като единствена от епохата на Възраждането в България, в която е достъпен горният кат за хора в неравностойно положение.
 
Месилникът е възстановен и адаптиран за музейни цели. Така посетителите ще добият нагледна представа за процеса на приготвяне и съхраняване на хляба за многолюдното семейство.
 
Оборудван е модерен посетителски център, където опитни екскурзоводи и аниматори, снабдени с необходимите средства, доизграждат впечатленията, допълват информацията, общуват с публиката и превръщат посещението във Веляновата къща в едно незабравимо изживяване. 
 
 
 
 
 

Този сайт е създаден в рамките на BG161РО001/3.1-03/2010/011 „Подкрепа за развитието и диверсификацията на туристическите атракции на община Банско- БАНСКО КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Банско и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.