Банско - КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Рилски метох

Утвърдената като недвижима културна ценност с местно значение сграда на бившия женски метох е известна като най-раннната изцяло запазена и точно датирана, благодарение на прилежащ надпис, старина в Банско. Едноетажната постройка, запазена в автентичния й вид, е строена през 1749 г. В миналото метосите са изпълнявали ролята на културни и духовни центрове в селищата. Метохът в Банско е принадлежал отначало към Хилендарската, а по-късно към Рилската обител. Живеещите тук монахини подслонявали момичета на пансионни начала, възпитавали ги и ги подготвяли не само за бъдещ монашески живот, но се стараели да усвоят и най-необходимите за една домакиня умения. Освен това се грижели за обработването на продуктите от стадата овце, пашуващи в планината /мляко, вълна, месо/, събирали провизии и дарения, отправяли поклонници за светата обител. 

В съвремието сградата оживява от експонираните тук творби на майсторите от Банската художествена школа, едно от най-ярките проявления на българската култура през XVIII и XIXв. Неслучайно в началото има фотоси на ктиторски портрети, рисувани от бански майстори, защото отдавна е оценена ролята на дарителите, подпомагащи духовните средища като църкви и манастири, съхранили българщината. Едни от най-могъщите бългрски ктитори са Паисиевите братя Хаджи Вълчо и Лаврентий. Оригиналните икони и копия от стенописи на майсторите от школата на Молерите са експонирани в четири малки помещения и една голяма зала. Основно място е отделено на творбите на основоположника Тома Вишанов, синът му Димитър, внукът Симеон и други представители на последния период от съществуването на школата. 

В продължение на повече от десет години екип от специалисти - музейни работници под ръководството на проф. д-р Атанас Божков, обикаляха градове и села на територията на Пиринския край, проучваха църкви и манастири, изследваха произведенията на банските майстори. Така през 1985 г. е организиран и проведен голям научен форум – национален симпозиум „Банско -художествен център“. След успешна и качествена реставрация на иконите, във всички зали и фоайета на читалищната сграда в Банско е подредена внушителна изложба. В нея са показани оригиналните икони, фотоси на църкви и олтари, на стенописи, дърворезба и архитектура - върхови постижения на майсторите от Банската художествена школа. При небивал успех премина гостуването на изложбата в Националния исторически музей в София в началото на 1986 година. В края на същата година, на 22 ноември една от най-старите сгради в Банско, бившия женски метох, започва да функционира като Постоянна  изложба на Банската художествена школа. 

Представителите й влияят плодотворно върху прогресивните изменения в художественото мислене през Възраждането. Наследството им се нарежда между най-значимите постижения на българското национално изкуство. Те си сътрудничат с представителите на другите културни центрове - градовете Самоков, Трявна, Дебър, но в продължение на повече от век запазват в творчеството си неповторимо стилово звучене. Стопанското замогване на Банско през XVIII и XIX в., оживените търговски връзки с големи културни центрове в Западна Европа, закономерно довеждат и до подем в духовния живот. Важна роля в това отношение играят и връзките с Атон и Рилския манастир. Към средата на ХIII в. Банско е вече средище на личности, които доказват убедително силата на своята воля и мащаба на своите идеи. Достатъчно е да споменем делото на Паисий Хилендарски и на бележития просветител Неофит Рилски, на паисиевия брат Хаджи Вълчо, построил със собствени средства цялото южно крило на Хилендарския манастир. От Банско тръгват и търговците, които макар и не пряко свързани с духовния разцвет, стигат до Солун и Виена и разширяват реално опознатия свят на възрожденския българин. Със своя опит те рушат старите представи и робска ограниченост. Духовният климат в Банско и ръстът на просветените му жители подготвят по същество и появата на Банската иконописна школа.

Успоредно с образопиството в Банско се развива и резбарството. Неговият зачатък обаче се явява много по-късно от живописта. В началото на ХIХ в. По времето на Тома Вишанов в старата гробищна църква се появява чудесен иконостас. За изследователите, то е все още „загадка”- авторът му не е известен – по това време в Банско няма известни резбари. Иконите са рисувани от Тома Вишанов и в случая не се касае за формално съжителство, а за щастливо съгласуване на нещата. Дръзкият живописец се присъединява до не по-малкото дръзкото мислене на резбаря. Личи една сигурна ръка и един изненадващо изискан вкус. За този майстор светът вече се е разлистил, изпълнил се е със светлина и радост, той е ясен и съразмерен, с красиви интервали и точни ударения, богат и едновременно уравновесен. И затова се превръща в едно завещание, или в едно предсказание. Някъде около 1835 г. в града се заселва талантлив резбар и декоратор от с. Тресонче, Дебърско – Велян Огнев. Той обучил някои млади хора, които се посветили на резбарството и така се сложило началото на това изкуство в селището. Уста Велян станал известен и с умението си изкусно да изписва цветя, гирлянди и др. по стените на къщите, издигнати от по-заможните банскалии. Част от тези стенописи по-късно са замазани, но някои от тях са свалени, реставрирани и консервирани и ще бъдат експонирани в Рилски метох. Там ще намерят място и образци от големи мурови надгробни кръстове – характерни за погребалната обредност на банскалии от ХVIII и ХIХ в.

Безспорно решаваща роля при полагането на основите за проучване и изследване на феномена Банска художествена школа като понятие, като същност, като идейно-художествени и стилови принципи има изтъкнатият наш изкуствовед проф. д-р Атанас Божков. През септември 1985 г. в Банско се провежда симпозиум на тема „Бански художествен център” и е открита представителна изложба на шедьоврите от иконописното богатство на школата от края на ХVIII до началото на ХХ в.

Нейният основател Тома Вишанов (Молера) вероятно е роден около средата на ХIII в. Съхранените до днес негови творби (икони и стенописи) са сравнително малко и нито една от тях не е подписана. Те се приписват на четката му по устни предания, там където е работил и по спомени на негови наследници. Родните предания предлагат живописни разкази за пътуването на малкия Тома с бански търговци на памук до Виена (Беч) и неговото обучение там, откъдето идва и прякорът му „молер” (от немската дума „maller” – художник), който синът му по късно превръща във фамилно име (Молерови). Изследователите на творчеството на банския живописец изтъкват нееднократно наличието на силно влияние на барока и рококото. В допира си с модерната европейска живопис Т. Вишанов е повлиян от интереса към мимолетното, капризното и неуловимото. Вниманието му е насочено към тайните на жеста, нюансите на мимиката и грациозната стойка като израз на деликатните трепети на чувствата. Той омекотява грубата звучност и фактурност на боята и за първи път в българската живопис се поставя въпроса за изменението на цвета във въздуха и пространството. Иконите му в края на XVIII и началото на XIX в., са характерни с ярки образи, озарени от вътрешно сияние, красиви ракурси и барокови арабески, нежни живописни хармонии и реалистични изображения (църквата „Успение Богородично“ в Банско; църквите в гр. Разлог, с. Осеново, с. Добринище, с. Бобошево, гр. Кюстендил и др. селища в Югозападна България, олтарната част на църквата „Св. Лука“ в постницата „Св. Лука“ в Рилския манастир, постницата в църквата „Покров Богородичен“).

В рамките на Банската иконописна школа творят колоритни личности, които правят дръзки опити да изпреварят времето и влияят плодотворно върху прогресивните изменения в художественото мислене на онова време. Наследството на тези надарени зографи се нарежда между най-високите постижения на българския съзидателен гений.

С реализирането на Проект „Подкрепа за развитието и диверсификацията на туристическите атракции на община Банско - БАНСКО КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ“, сградата на Рилския метох е обновена изцяло и е превърната в идеален декор за произведенията на даровитите иконописци. Особенно ценно е осигуряването на достъпна среда за хората с увреждания, осигурявайки им възможност да влязът в допир с невероятните творчески достижения на предците ни.

Помещенията на приземния етаж са реновирани и адаптирани за музейни цели. Те предоставят възможности за реализиране най-вече на образователни дейности в музея чрез организиране на ролеви игри, временни изложби и пр. Тук ще бъдат експонирани оригинални стенописи, свалени от старинни бански къщи, характерните само за Банско мурови надгробни кръстове и др.

В музея може да се видят оригинални икони от Тома Вишанов и неговите ученици сътворили една цялостно изградена школа позната в България и света. Събрани са на едно място най-добрите неща на школата през 1949г., а именно в Метоха, който е една от най-старите постройки в Банско. 

В експозицията могат да се видят икони от 1770 г. до началото на Първата световна война, когато затихва и самата школа. В Метоха са събрани 4 поколения, различни по начина на усещане на цветовете. Това се дължи на преноса от Атонските манастири при похожденията на банските майстори, както и приемането на някои от стиловете на другите школи. 

През 1984-1986 г. Метоха прие заслужено мястото на банските зографи в постоянна музейна експозиция. Школата е представена в три условно казано зали: 

1. Ктиторите – хората който са дарявали средствата за манастирите, за построяването, иконописването им, дърворезбоването на църквите, манастирите и параклисите.

2. Ателието – приборите и принадлежностите на някои от чираците в школата, като тук присъства и копие на един от скицниците на Молера.

3. В третата зала започва представянето на школата, копия от произведения на Тома Вишанов от Рилския манастир; Св. Лука, Покров Богородичен. Интерес представлява и Колелото на живота – едно от най-пълните колела на фона на житейския път на всеки един човек, изкачването и падението – както на хората, така и в природата;

Чест прави на банските зографи, че в библейските сюжети те се опитват да избегнат строгостта на канона, като са се стремяли да са по-близко до хората, съдбата и изографисването на исторически съществували личности, като Климент Охридски, Кирил и Методий, хора който са святи за всеки българин, християнин, славянин. Личности които са близки до всеки, допринесли за България в исторически план.

Този сайт е създаден в рамките на BG161РО001/3.1-03/2010/011 „Подкрепа за развитието и диверсификацията на туристическите атракции на община Банско- БАНСКО КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Банско и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.