Банско - КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Св. Никола

Наследници сме на необикновено богато културно-историческо наследство, което само по себе си е една загадка. Тя се съдържа във въпроса: как така през Българското възраждане, Банско се превръща в културен и просветен център на народността ни и на нейния духовен кипеж, по какви пътища се стига до създаване на книжовна и художествена школи, откъде черпят своя исторически и интелектуален потенциал Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и още много просветени банскалии между ХVIII и ХХ век?! Нима този бляскав период няма своята предистория?! И ако има, как се разкрива тя, по какъв начин се разбулват мистериите на древността?!
Отговорите но тези въпроси се търсят с помощта и методите на археологията, епиграфиката, нумизматиката и др. Дълъг и сложен е процесът на издирване, проучване, свързване и съхраняване на частиците истина за нашето древно минало.
 
Археологическият комплекс „Св. Никола“ е разположен върху стръмен склон в югоизточната част на Национален парк „Пирин“. За първи път обектът е описан при направените археологически обходи в Община Банско през периода 1987–1988 г. Същият е регистриран през 1993 г. в АКБ под № 022, 023 и 024. При направените през 2003 г. спасителни разкопки бе разкрита раннохристиянска църква от базиликален тип и прилежащия към нея некропол, от който са проучени 28 гроба. След съгласуване с НИНКН храмът е възстановен върху основите на старите каменни стени, запазени на височина 0,40 – 0,60 м. 
 
От 2007 г. се провеждат редовни археологически разкопки в м. „Св. Никола“. Проучва се крепост, която обхваща значителна площ (около 20 – 25 дка по предварителни наблюдения). Разположена е на естествено възвишение с отвесни скали с височина 100-150 м. от изток и север, много голям наклон в северозападна посока, а дебели каменни стени осигуряват защита в южна и югоизточна посока. Крепостта се очертава и като много важно стратегическо място за региона и надеждно убежище за населението при нападение. От тук могат да се наблюдават всички важни пътища в древността: на изток – прохода Момина кула за Бяло море, на запад – прохода Предел, на север – прохода Юндола за Тракийската низина и на юг – пътя през Пирин, който най-вероятно е минавал по билата на предпланинските върхове. Разкрити са част от крепостна стена и стражева кула, множество зидове, запазени на места до 3.2 м., които оформят помещения с различни размери.
 
Археологическият материал е изключително разнообразен и обхваща различни периоди от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха до късното Средновековие. Впечатление прави и голямото количество открити монети от периода III-XIV век, както и по-късни османски, изработени от бронз, мед и сребро и такива на италианските градове-републики. Открито бе и съкровище /колективна находка/ от 17 византийски нумизми от VI в. сл. Хр. на император Юстиниан в няколко разновидности – императорът е в профил или анфас/ и номинал – „К“ и „М“. Разчитането им е затруднено, защото са слепени една за друга и има полепнали овъглени зърна. Това ни дава основание да предполагаме, че пожарът е станал в края на VI– началото на VII в. сл. Хр., може би при славянските нашествия. Битовата керамика също обхваща голям период от време и разнообразие на формите и украсата. Открити са фрагменти с шнурова и врязана украса; монохромни тракийски орнаменти, както и цветни глазирани елементи, изработени на колело. Намериха се голямо количество железни предмети от лезвиета на ножчета, стрели, копия, бойна брадвичка, звънче, мотика и др. За заможността на местното население можем да съдим и по голямото количество бронзови накити: фибули, обици, пръстени, гривни, копчета, токи и апликации. Намерените пирамидални тежести за стан и двойно скосени конусовидни прешлени за вретено потвърждават стопанския характер и производствената дейност в селището, както и неговия икономически просперитет. 
 
За стратегическото значение на крепостта говори намирането на два моливдовула (оловни печати), единият от които на логотет на дрома (министър на финансите).
Проучен е християнски некропол, датиран според монетния материал  между III и ХVII в., който явно е бил използван през два периода.
От гореизложеното е видно, че Археологическият резерват „Свети Никола“ е изключително интересен в научно и културно отношение обект и неговата реставрация, консервация, експониране и осигуряване на достъпна среда го превръщат в забележителна туристическа атракция.
 
За първи път обекта е описан при направените археологически обходи в Община Банско през периода 1987 – 1988 г.   Същият е регистриран през 1993 г. в Археологическата карта на България под номера 022, 023 и 024. При направените през 2003 г. спасителни разкопки от екип в състав: д-р Костадин Рабаджиев /доц. в СУ “Св. Климент Охридски”, Владимир Баряков /уредник – археолог в Музеен комплекс – Банско/и Светла Барякова /директор на МК – Банско/, бе разкрита раннохристиянска църква от базиликален тип и прилежащия към нея некропол от който бяха проучени 28 гроба. След съгласуване с НИНКН храмът беше възстановен върху основите на старите каменни стени, които бяха запазени на височина 0,40 – 0,60 м. От 2007 г. започнаха редовни археологически разкопки в м.”Св. Никола” /Отчет 2007/ със същия екип.
 
Всеки квадрат е проучен на различна дълбочина, достигайки до основите на каменните зидове и материка. Зидовете следват естествения релеф на местността и стъпват на скалиста основа, като височината им е запазена от 0,30 до 2,70 м, следвайки денивелацията на терена. В основата си всички са споени с хоросан, а впоследствие са доизградени /възстановени/ на кална замазка, използвайки обработени камъни, тухли и тегули от по-ранния градеж. Този пласт започва след опожаряването на сградите, като видимите следи се засичат във всички квадрати, а на места горелия пласт е с дебелина 0,40-0,50 м. Продължават и огромните керамични струпвания от покривна и строителна керамика както и обработени камъни от разрушените стени след пожара. Поради близостта на сградите той със сигурност е обхванал всички постройки. До момента няма ясни признаци които да докажат дали пожара е случаен или е следствие от нападение и разрушение на селището. Стените очертаващи помещенията в сградите са ориентирани И-З и С-Ю, с малко изместване на СИ-ЮЗ. В някои от помещенията се открива подова настилка от квадратни керамични плочи /0,35 х 0,35 х 0,04 м/. Масивният ограден зид, по южния склон, с дебелина 0,80 м, има прекъсване точно срещу коридора /прохода/ на сградата, в който се откриха почти цели керамични съдове с врязана украса и фрагменти с шнурова и набодена представляваща меандри, спирали и геометрични фигури. Проучването му в западна посока е затруднено поради израсналите вековни дървета.
 
Разкриха се нови три гроба от вторични погребения след разрушаването на сградите, които заедно с разкопаните от некропола през 2003 г. – 28, двата от 2007 г., стават общо 33. Особено внимание заслужава Гроб № 5, в кв.33, където за първи път бе открит гробен инвентар от две гривни и два пръстена. Скелетите са ориентирани И-З, вкопани в материка и оградени с камъни и строителна керамика.
 
Продължават да се откриват множество фрагменти от прозоречно стъкло и стъклени съдчета с различна големина, форма и цвят. Изобилието от монети продължава /миналата година - 25 броя/, а през тази – 203 от периода III– ХIV век и по-късни османски, изработени от бронз, мед и сребро.
Битовата керамика също обхваща голям период от време и разнообразие на формите и украсата. Открити са фрагменти от сива тракийска с врязани орнаменти и цветна глазирана изработени на колело, множество питоси /около 20 броя/, както и шнурова и врязана на ръка. Други находки които заслужават внимание са фрагменти от мраморен съд, горната част от хромел и мраморни фрагменти от плочки на Тракийския конник. Отново се откриха стъклени, железни и оловни заготовки, което предполага, че в района трябва да се открият и пещи за извличането и обработката им. Намерените пирамидални тежести за стан /9 броя/ и двойно скосени конусовидни прешлени за вретено, потвърждават стопанския характер и производствената дейност в селището.
Намериха се голямо количество железни предмети от лезвиета на ножчета, стрели, копия, бойна брадвичка, звънче, мотика и др. За заможността на местното население можем да съдим и по голямото количество бронзови накити: фибули – 7 бр., обици – 5 бр., пръстени – 9 бр., гривни 2 бр., копчета 5 бр., токи и апликации. От тях най-голям интерес представляват двулицево конче и пръстен с две човешки фигури.
 
Бяха направени и два сондажа извън разчертаната план-квадратна мрежа. Първият на 15 метра източно от кв.1 /източен/ и втори на 50 метра северо-източно от кв.1 /СИ сондаж/. В източния сондаж се разкри масивна стена с посока С-Ю, изградена от добре обработени камъни споени с хоросан смесен със счукани тухли и дебелина 1,50 м. /може би вътрешна крепостна стена ?/. Тук се откриха много интересни находки от различни периоди, от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха до ранното Средновековие, които включват керамични съдове, железни копия и оръдия, стъклени фрагменти и бронзови накити.Предстои цялостна и по-детайлна обработка на керамичния материал.
 
Намерените до момента голям брой фрагменти от стъкло и керамични съдове, железни оръдия и бронзови накити, монети и апликации ни дават основание да предполагаме, че селището се е радвало и на икономически просперитет.
 
Освен добрата защита на селището което е разположено на естествено възви-шение с отвесни скали с височина 100 -150 м. от изток и север, много голям наклон в северозападна посока и дебели каменни стени в южна и югоизточна посока, то се очертава и като много важно стратегическо място за региона и надеждно убежище за населението при нападение. От тук могат да се наблюдават всички важни пътища в древността: на изток – прохода Момина кула за Бяло море, на запад – прохода Предел, на север – прохода Юндола за Тракийската низина и на юг – пътя през Пирин, който най-вероятно е по билата на предпланинските върхове.
Новите открития през този сезон дават основание разкопките да продължат и през настоящата година, за да се прекратят иманярските набези и за по-пълно изясняване на историческата ситуация на обекта вследствие на археологическите проучвания.
Предстои включването му в туристически маршрути и екопътеки разработени съвместно с Община Банско и НП “Пирин”, след извършването на най-неотложните консервационни и реставрационни дейности, съгласувани с НИНКН.
 
 

Този сайт е създаден в рамките на BG161РО001/3.1-03/2010/011 „Подкрепа за развитието и диверсификацията на туристическите атракции на община Банско- БАНСКО КРЪСТОПЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от община Банско и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.